ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА, БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ,
ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
Пред
прага сме на светата и спасителна Четиридесетница –благословения
период, в който светата Църква всяка година майчински ни призовава с
пост, усърдна молитва и дела на любов и милосърдие да се подготвим за
достойното посрещане на Възкръсналия от мъртвите Господ и наш Спасител
Иисус Христос. Време, в което да отклоним нашето внимание от суетата на
този свят, да съберем разпиления наш ум в „скришната“ стаичка на сърцето
(Мат. 6:6) и, като се съсредоточим върху онова, което единствено е
истински потребно на човека (Лука 10:42), да влезем и в онази радост на
Църквата и цялото Божие творение, която е родена от надеждата, изгряла
от празния Гроб в утрото на Пасха.
В очакване на всичко това ние –
обични чеда на любящия Небесен Отец, изкупени със скъпоценната кръв на
Неговия Син и наш Господ – сме призвани първом да очистим себе си в акта
на взаимното всеопрощение, освобождавайки се по този начин от цялото
ненужно бреме, което в противен случай ще ни тежи в благословения подвиг
на Великия пост – по дългия и трънлив път, който ни предстои да
извървим заедно с Христа Иисуса до Неговата и наша Голгота. Прошката е
велико и дивно благо, което сам Господ ни беше заръчал в дните на земния
Си живот, когато говореше на апостолите: „Не съдете, и няма да бъдете
съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени
ще бъдете“ (Лука 6:37). На същото Той ни учи и в завещания ни от Него
образец за молитва към Небесния Отец, която да произнасяме всеки ден от
нашия живот – лично и заедно с цялата Църква:„… и прости нам дълговете
ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“ (Мат. 6:12).
Прошката,
която Господ ни учи да даваме всекидневно и на всеки наш ближен, но
която с особена сила Църквата очаква от нас да даруваме именно на
днешния ден, трябва да бъде прошка искрена и истинска, непресторена,
извираща от дълбините на сърцето – такава, каквато самите ние очакваме и
каквато получаваме от Всеблагия и Всемилостив наш Бог. Прошка, идваща
от дълбокото осъзнаване на първо място на нашата собствена, лична
греховност, но и от осъзнатата необходимост истински да подражаваме на
Христа, Който пръв прощава всичките наши грехове и Който някога Сам
молеше Отца за Своите мъчители: „Отче! прости им, понеже не знаят, що
правят“ (Лука 23:34). На същото това ни учи и апостолът, и казва: „…
като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие,
благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, като се търпите един
други и си прощавате взаимно, … както Христос ви прости, така и вие“
(Кол. 3:12-13).
Вярно следвайки заръките на Господа нашего Иисуса
Христа, на светите апостоли и всички свети отци и боговдъхновени учители
на светата ни Църква, в този благословен ден пръв моля за прошка
всекиго от вас, давайки и сам, от сърце, моята прошка всекиму. Отечески
измолвам прошка от Господа и Бога нашего за всички вас, за благочестивия
ни православен народ и за цялата света Православна църква, която Той
остави след Себе Си за нас и за нашето спасение, за да бъде тя за
всекиго спасителен кораб сред увличащите и погубващи човека стихии на
този свят.
По молитвите на Пресвета Богородица и на всички
просияли в светостта Божии угодници Всемилостивият Бог да ни сподобява с
дара на всеопрощението, та въоръжени с този дар да възхождаме в
богоуподобяването, за да бъдем удостоени с вечния живот в Неговото
небесно царство!
Леки и спасителни пости!
+ НЕОФИТ,
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ