Патриаршеско послание по повод Рождество Христово (2020)

Ecumenical Patriarchate

Патриаршеско послание по повод Рождество Христово (2020)
† В А Р Т О Л О М Е Й
по милост Божия Архиепископ на Константинопол -
Новия Рим и Вселенски патриарх
Благодатта, милостта и мирът
на Родения във Витлеем Спасител Христос
да бъдат с цялото изпълнение на Църквата

* * *

Честни в Христа братя и сестри и обични чеда,

Устремили се заедно с Пресвета Богородица към настъпващото „незказуемо раждане“ и насочили поглед към Витлеем, подготвящ се да приеме Божествения Младенец, ето ние отново достигнахме до Рождество Христово, изпълнени с чувство на благодарност към Бога на любовта. Вървежът ни към големия празник на по плът Родилия се Спасител на света тази година беше различен, по отношение на външните условия, заради тежката пандемия. Църковният живот, участието на верните в свещените богослужения, пастирската грижа и доброто свидетелство в света пострадаха вследствие на санитарните ограничения. Но всичко това не се отнася до най-съкровената връзка на христоименния народ с Христос, до вярата в Неговия промисъл и предаността към „едничкото, което е само потребно“[1].

В светските общества празникът Рождество Христово е изгубил цвета си. Превърнал се е в празник на показното консуматорство и светскост, без никакъв намек за това, че в този свят ден се почита „вечното тайнство“[2] на Божието въплъщение. Днес всяко подобаващо християнско честване на Рождеството Христово представлява акт на съпротива срещу секуларизирания живот и срещу отслабването и отмирането на онези сетива, които долавят тайнството.

Във Въплъщението на Словото се открива смисълът, посоката и целта на човешкото съществуване. Всесъвършеният Бог заживява като съвършен човек, за да ни даде възможността ние да заживеем „по начина на Бога“. „Защото Бог се въчеловечи, за да се претворим ние в богове“[3]. Човек, съгласно така удачното определение на свети Григорий Богослов, е „бог в развитие“[4], „богоуподобяващо се същество“[5]. Това е свръхвисока чест към човека, придаваща на съществуването му ненадминуема ценност. В Христа всички човеци са призвани към спасение. Пред Бог „няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“, боговдъхновено богословства св. апостол Павел[6]. Става дума за решаващия обрат в областта на антропологията, в йерархията на ценностите, в погледа към нравствеността, настанал с Въплъщението. Оттогава всеки, който посегне на човек, се обръща срещу Бога. „Защото никой не толкова свещен като човека, на чиято природа Бог стана причастен“[7].

Христово Рождество е целият богочовешки живот на Църквата, в която Христос последователно пребъдва като Онзи, Който е бил, Който е и Който иде (Идещият). „В Майчината прегръдка“ е Онзи, Който се намира „в недрата на Отца“. Младенецът Иисус е Разпнатият, Възкръсналият и в слава Възнесеният на небесата, Праведният съдия и Царят на славата. Това непонятно тайнство ние възхваляваме в песнопения и химни. На него служим, като биваме едновременно и служители, и обслужвани. Това боговдъхновено формулира „приемникът на Светите Отци“ - Четвъртият Вселенски събор, състоял се в Халкидон. „Халкидонският догмат“, който е най-върховното слово и понятие относно начина на възприемането на мирска плът от Словото Божие, и днес ни „песнопее“ посредством архитектурната изразителност и организация на свещеното пространство, впечатляващия купол, отразяващ винаги продължаващата божествена милост и свързващ небето със земята, иконите, украсата и уникалния богословски език, леещ се с възхитителното светлоструене, на всесвещения храм на Божията Премъдрост в Града на Градовете - „Света София“, похвалата на Православието и славата на вселената.

Посред изпитанията и многото скърби проехтява до нас и днес гласът на „Ангела Господен“, на „благовестяващия велика радост… на всички народи, че днес ни се е родил Спасител, Който е Христос Господ“[8]. Празнуваме Рождество Христово, молейки се за намиращите сред опасности и болести наши братя. Възхищаваме се на саможертвата на лекарите и медицинските сестри и на всички, допринасящи за борбата с пандемията. Радваме се да се уверим, че те посрещат болния като свещена личност, а не просто като поредна бройка, като поредния случай, имащ за предмет някаква безлична биологична единица. Както напоследък се казва, „бялата престилка“ на медиците, е „едно бяло расо“, изразяващо отказването от личното „аз“ в полза на събрата, „търсенето ползата на другиго“[9] в пълно себеотдаване на страдащите. На тази „бяла престилка“, както и на расото на духовника - символ едновременно и на саможертва, и на дух на служение, вдъхновение и движеща сила е любовта, която неизменно винаги е дар на божествената благодат и никога наше собствено достижение.

Опасната пандемия разклати много от саморазбиращите се неща на съвременността, разкри докъде стига „титанизмът“ на съвременния „човекобог“ и яви силата на взаимопомощта. Наред с безспорната истина, че нашият свят представлява едно единство, че проблемите ни са общи и че за решението им се изисква сътрудничество и взаимосъгласие. Пределно ясно се изяви ценността на личния принос, на любовта на Добрия самарянин, която преодолява всички човешки мерки. Църквата стои активно, с дело и слово, до пострадалите хора и се моли за тяхното подсигуряване, както и за това на близките им и на отговорните за грижата към тях. И редом с това проповядва, че излекуването на болния, като временна победа над смъртта, препраща към нейното окончателно надмогване в Христа.

За съжаление, здравната криза не позволи развитието на дейностите, които бяха предвидени за 2020 г. – „годината на пастирското обновяване и душеполезна грижа за младежта“. Надяваме се, че през следващата година ще бъде възможно да се изпълнят планираните събития за новото поколение. От опит знаем, че когато към младежите и девойките се подхожда с разбиране и любов, те откриват своите творчески сили и ентусиазирано участват във всяко събитие. В края на краищата, младостта е един особено „религиозен“ период от човешкия живот - на мечти, очаквания и дълбоки екзистенциални търсения, с жива надежда за един нов свят на братството. Това „ново творение“[10], „ново небе и нова земя, в които обитава правдата“[11], се благовести от Христовата Църква. Него именно Тя изобразява в своя ход до свършека на света.

Скъпи братя и сестри и благословени чеда,

В Църквата човек бива изцяло подновяван, не просто „подпомаган“; той става истински човек, живеейки на дело божественото си назначение. Както Светият и Велик Събор на Православието декларира: „всеки е уникална личност, с назначение за лично общение с Бога“[12]. Имаме богоданната увереност, че настоящият живот не съставлява целия ни живот, че злото и всичко негативно нямат последната дума в историята. Нашият Спасител не е някакъв „неочакван бог“, който идва и изведнъж премахва всички беди, като същевременно отнема свободата ни, доколкото тя е нашата „присъда“, от която търсим избавление. За нас, християните, важи несравнимата светоотеческа фраза: „Мълчим (търпим), за да не затормозяваме тайнството на спасението“[13]. Истината на свободата в Христа се изпитва на Кръста, който е пътят към Възкресението.

В този дух, празнувайки заедно с всички вас в мисли богоугодни Рождеството Христово и другите празници на Светата Дванадесетница[14], пожелавам от свещения наш център във Фенер снизходилият в човешкия род Спасител да ви дари със здраве, с любов към другите, с напредък на всичките ви благи дела и с всяко свише благословение през предстоящата Нова година и през всички дни на живота ви. Да бъде!

Рождество Христово

† Константинополският

горещ молител към Бога за всички вас

[1] Срв. Лука. 10:42.

[2] Максим Изповедник, Разни глави, PG 90, 1184.

[3] Атанасий Велики, За въплъщението, 54.

[4] Григорий Богослов, За Опелото на Василий Велики, PG 36, 560.

[5] От същия, За Светата Пасха, PG 36, 632.

[6] Гал. 3:28.

[7] Николай Кавасила, Περί τῆς ἐν Χριστῷ ζωῆς, ΣΤ’, PG 150, 649.

[8] Лука. 2: 9-11.

[9] 1 Кор. 10:24.

[10] 2 Кор. 5:17.

[11] 2 Петр. 3:13.

[12] Енциклика, § 12.

[13] Максим Изповедник, За молитвата Отче наш, PG 90, 880.

[14] Това е светлият период от Рождество Христово до Богоявление (25 декември – 6 януари).

_________

photo: Nikos Manginas / Ecumenical Patriarchate