ОТКРИТОСТ И ИЗБЯГВАНЕ НА ТРИУМФАЛИЗМА: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА В УКРАЙНА 

Подписаният томос за автокефалия на Православната църква в Украйна оправда ли всички ваши очаквания? Има ли съществена разлика в публикувания документ и в предоставените от Константинопол томоси на останалите славянски църкви?

Украинската автокефалия според мен типологично не се отличава от останалите автокефалии от новото време: възобновените, както в случая с Българската или Сръбската църкви, или възникналите от нулата, както в случая с Еладската църква. Наричам този тип автокефалии балкански. Той отразява процеса на формиране на нацията и нейното освобождаване от империята. Поради факта, че тези автокефалии са еднотипни, пораждащите ги документи също си приличат. Църковният историк Владимир Бурега направи анализ на томоса за Украйна и на томосите за другите съвременни автокефалии и не намери съществени разлики между тях.[1] Съществуващите отличия са от второстепенен характер. След като анализирах украинския томос, мога да заявя, че той напълно отговаря на нуждите на новосъздадената църква. От една страна, той й дава пълноценна автокефалия, а от друга – позволява на Константинопол при екстремни ситуации да коригира възможните отклонения в дейността на новата църковна структура.

Какви са личните ви впечатления от състоялия се на 15 декември в Киев Обединителен събор? В каква степен това събитие изпълни първоначално възлаганите му надежди?

Това беше сложен събор, който можеше изобщо да не се проведе. За съжаление почти три десетилетия вражда между украинските православни църкви не способства за това представителите на тези църкви да намерят лесно общ език помежду си. В това, че съборът все пак се състоя, водеща роля изиграха екзарсите на Вселенския патриарх, които го председателстваха и проявиха истински чудеса на дипломацията, а също така и президентът на Украйна. Обикновено се отнасям отрицателно към намесата на светската власт в църковния живот, но в дадения случай според мен подобна намеса беше необходима. Без нея съборът можеше и да започне, но нямаше да завърши. В същото време Константинопол изтъкна като основно условие за предоставяне на автокефалия на новата църква това да бъде именно нова църква, а не някоя от съществуващите по-рано схизматични групи. За да се случи това, задължително трябваше да се проведе съборът. И той се проведе въпреки огромните трудности.

Очакванията за преминаване на значителна част от енориите на Украинската православна църква – 

Московска патриаршия (УПЦ МП) към новосъздадената Православна църква в Украйна към днешна дата не се оправдават. С какво си го обяснявате?

Още е рано е да съдим за това дали бързо или бавно енориите от УПЦ – МП преминават към Православната църква в Украйна. Веднага преминаха няколко десетки енории. Мнозинството очаква яснота в алгоритъма на преминаването, който съдържа в себе си и редица юридически казуси, доколкото става дума и за правото на собственост върху движимото и недвижимото имущество. Мнозина също така очакват да видят доколко открита и приятелски настроена към тях ще бъде новосъздадената църква. Според мен това е важен критерий и ПЦУ от самото начало трябва уверено да демонстрира откритост в поведението си. (...)

[1] В настоящия брой публикуваме превод на анализа на Владимир Бурега, озаглавен Томосът за Украйна: типично и специфично. Б. ред.

hkultura.bg