BULGARIAN TRANSLATION OF THE TOMOS OF AUTOCEPHALY OF THE ORTHODOX CHURCH OF UKRAINE

Bulgarian Translation of the Tomos of Autocephaly of the Orthodox Church of Ukraine
Sveto Riboloff, Associate Professor Sofia University
Вартоломей, по милост Божия Архиепископ на Константинопол, Новия Рим и Вселенски
Патриарх

„Вие обаче пристъпихте към планина Сион… и църквата на първородните (Евр. 12:22-23), казва на всички верни Павел – блаженият апостол на езичниците, като правилно оприличава Църквата с планина заради постоянството, твърдостта и непоклатимостта. Макар да е едно паство и едно Христово тяло, и да е и да се нарича Божия Църква, имаща навсякъде една и съща православна вероизповед, общение в Светия Дух, в тайнствата и непоклатимост на апостолското наследие и каноничния ред, все пак тя още от апостолските времена се състои от поместни и намиращи из страните църкви, вътрешно самоуправлявани от собствени пастири, учители и служители на Христовото Евангелие, т.е. от епископи по всички тези земи, на основание не само историческото в света значение на градовете и страните, но и поради специфичните за всяка от тях пастирски нужди.

Благочестивата и богохранима страна Украйна по промисъл свише укрепнала, въздигнала се и възвърнала си пълна политическа независимост, чиито светски и църковни власти в продължение на тридесет години съвсем справедливо искат нейното църковно самоуправление, което е свързано и с древните желания на нейния народ, оформил се при светейшия Апостолски престол на Константинопол. Последният по дълговременна канонична традиция е задължен да промисля за намиращите се в нужди свети православни църкви, най-вече открай време свързаните с него посредством канонични връзки, каквато именно е Митрополията на Киев. Ето затова наша смиреност заедно с нашите свещени и честнейши митрополити –възлюбени в Светия Дух наши братя и съслужители – с дължимата загриженост за православния свят на Великата Христова църква относно лечението на временно възбудени схизми и разделения у поместните църкви, единогласно определяме и провъзгласяваме, че в политически признатите граници на окончателно самоопределилата се държава Украйна цялата намираща се Православна църква заедно със свещените митрополии, архиепископи, епископи, монастири, енории и всички църковни установления в тях –действаща под [промисъла на] Строителя на едната, света, съборна и апостолска Църква, богочовека Господ и наш Спасител Иисус Христос – да бъде оттук нататък канонично автокефална, независима и самоуправляваща се; имаща Прот (Пръв) в църковните дела и признаваща свой Предстоятел, който носи титула „Блаженнейши митрополит на Киев и на цяла Украйна“, като не допуска никакво прибавяне или отнемане от неговия титул без позволението на Константинополската църква. Той ще е председател на Свещения Синод, събиращ се през годината и състоящ се от архиереи, поканени по реда на старшинството им, от числото на архиерействащите в географските граници на Украйна. Защото по този начин ще се управляват църковните дела в тази страна, според както божествените и свещени канони провъзгласяват – свободно в Светия Дух и без препятствия, далеч от всяка външна намеса.

Освен това, установената чрез този подписан патриаршески и синодален томос в границите на територията на Украйна признаваме за автокефална Църква и я провъзгласяваме за наша духовна дъщеря и препоръчваме на всички Православни църкви в икумената да я признават за сестринска и да поменават името й като „Светейша църква на Украйна“, имаща своето седалище в историческия град Киев; тя няма да има право да назначава епископи или да установява светилища извън границите си за съществуващите там [енории], водещи се съгласно реда под юрисдикцията на Вселенския престол, имащ канонична компетенция за диаспората; тази Църква се ограничава в юрисдикцията си до границите на украинската държава. И естествено й предоставяме привилегиите и всичките юрисдикционни права, които обладава едно автокефално църковно ръководство, така че занапред митрополитът на Киев и свещенодействащият на цяла Украйна да поменава „целия епископат на православните“, а сбраните около него светейши архиереи – да поменават неговото име като Прот (Пръв) и Предстоятел на Светейшата църква в Украйна. Що се отнася до вътрешното църковно управление, то се поверява, изисква и определя изцяло от него и Светия Синод според учението на Евангелието, свещеното Предание и чтимите канонични разпореждания на Светата Православна наша Църква, както и според поощрението на 6 канон на Първия вселенски събор в Никея, определящ, че „ако в общото гласуване, бидейки справедливо, и съгласно с църковния канон, двама или трима поради своето упорства се намират в спор, да надделее гласът на мнозинството“, като при това се запази правото на всички архиереи и останалите клирици за апелация пред Вселенския патриарх, обладаващ каноничната отговорност да взима неотменими решения по казуси на епископи и други клирици от останалите поместни църкви, в съгласие с 9-ти и 17-ти канон на Четвъртия вселенски събор в Халкидон.

Към горното прибавяме, че автокефалната църква в Украйна припознава като своя глава светейшия апостолски патриаршески Вселенски престол, както и останалите патриаршии и предстоятели, но с другите канонични задължения и отговорности първенстващата й мисия е да пази неопетнена нашата православна вяра, да пази непоклатимо каноничното единство и общението с Вселенската патриаршия и с останалите Православни църкви. Освен това, митрополитът на Киев и цяла Украйна, както и архиереите на Светейшата църква на Украйна, се избират от сега нататък според предвиденото от божествените и свещени канони и съгласно разпоредбите на нейния устав, като последните задължително да се намират в съгласие във всичко с разпоредбите на настоящия патриаршески и синодален томос. Всички нейни архиереи са длъжни боголюбиво да се грижат за Божия народ, като в страх Божи проповядват мира и съгласието в своята страна и Църква.

Но за да остане у всички неумалена връзката на духовното единство и свързаността на светите Божии Църкви и защото сме научени „да пазим единството на духа чрез връзката на мира“ (Ефес. 4:3), блаженнейшият митрополит на Киев и на цяла Украйна, който и да е във времето, е длъжен според предаденото от древност от светите отци да поменава Вселенския патриарх, блаженнейшите патриарси и останалите предстоятели на поместни православни автокефални църкви по реда на диптисите, според каноничния ред, като самият той в свещените диптиси и в църковните събрания заеме мястото подир предстоятеля на Църквата в Чехия и Словакия.

Също така Православната църква в Украйна чрез своя Прот (Пръв) или каноничния пазител на Киевския престол, се задължава да участва при важни, канонични, догматични и други въпроси в организираните в бъдеще междуправославни съвещания съгласно важащия от начало при отците свещен обичай. Протът е длъжен, след като бъде въдворен, да изпрати нужните мирни писма за статута си до Вселенския патриарх и към останалите предстоятели; същото е дължимо и към него от останалите, като начева мирните си посещения от първенстващата църква на Константинопол според обичая, получавайки и свето миро от нея за доказателство за духовно единство с нея. Що се отнася до по-сериозни случаи от църковен, догматически и канонически характер, блаженнейшият митрополит на Киев и цяла Украйна, от името на Светия Синод на своята Църква трябва да се обърне към нашата светейша Патриаршия и Вселенски престол, като изисква неговото авторитетно мнение и сигурно разбиране, като при това положение остават непроменени правата на Вселенския престол върху украинската екзархия и свещените ставропигии в Украйна.

При всичко това и при тези обстоятелства, нашата Света Христова велика Църква благославя и провъзгласява Православната църква в Украйна за автокефална и извиква божествените дарове от неизчерпаемите съкровища на Светия Дух върху чтимата йерархия из украинската земя, нейния новопросиял клир и благочестив народ, като се моли щото Първият и Велик Архиерей – Иисус Христос, по застъпничеството на пречистата и пресвета наша господарка Богородица и приснодева Мария, на светия, славен и равноапостолен княз Владимир и светата славна царица Олга, на светите и богоносни наши отци, аскети и монаси от Киевската лавра и останалите монастири, да укрепява вечно в тялото на едната, света, съборна и апостолска Църква, причислената автокефална Църква на Украйна и да й предоставя постоянство, единство, мир и уголемяване за Негова слава, на Отца и на Светия Дух.

След като това беше решено, отсъдено и ви бе провъзгласено в радост от достойния център на Православието, беше синодално утвърдено, за дълготрайно съхранение се издава този Патриаршески и Синодален томос, положен и подписан в кодекс на нашата Велика Христова църква на Константинопол, и бе връчен на равно и еднакво на блаженнейшия Предстоятел на Светейшата църква на Украйна и на негово Превъзходителство президента на страната господин Петро Порошенко за постоянен знак и постоянно представяне.

В година 2019, в месец януари, ден 6-ти,
12-ти епинемисис

† Вартоломей Константинополски в Христа Бога се произнася
† Вриулски Пантелеймон
† Италийски и Мелитски Генадий
† Германски Августин
† Трануполски Герман
† На Неа Йерсея Евангел
† Родоски Кирил
† Ретимнски и Авлопотамски Евгений
† Корейски Амвросий
† Сингапурски Константин
† Австрийски Арсений
† Симски Хрисостом
† Чикагски Натанаил

Преведен на съвременен български език от смирения раб Божи Светослав, верен по Божие благоволение член на Христовата православна Църква; извърши се на 11 януари, 2019 г.